Финансистът Никола Филипов: България влиза в опасна дългова спирала
Финасистът Никола Филипов пред Биляна Веселинова, " Труд ": Популизмът тотално завладя политическите спор, което разумно докара до рекордни обществени разноски, реализирането на неустойчиви бюджетни дефицити и акумулирането на нов държавен дълг. Грубата сметка демонстрира, че до 2025 година страната ще би трябвало да емитира над 15 милиарда лв. нов дълг. Така че умерено можем да кажем, че България публично влиза в дългова серпантина.
- Всички към този момент приказват за инфлация и тежка енергийна зима, господин Филипов, само че какви са непосредствените проблеми пред хората през идващите месеци?
- Най-големият проблем, пред който са изправени хората през идващите месеци, е загубата на покупателна дарба в резултат на растежа на инфлацията. Факт е, че за последната една година междинната брутна работна заплата се увеличи с 13,4 %. За същия интервал от време растежът на инфлацията възлиза на 16,9 %, тъй че можем да кажем, че почти приходите съвсем догонват инфлацията. Когато обаче проучваме в една по-голяма дълбочина динамичността на цифрите излиза, че по-голямата част от този растеж, или 11.4 % е осъществен през второто полугодие на 2021 година (юни - декември). За интервала януари - юни 2022 година работната заплата е повишена с едвам 2 %, като за същия интервал от време инфлацията е 10,1 %. Тоест, за интервала януари - юни на 2022 година инфлацията в страната изпреварва 5 пъти растежа на приходите. Като прибавим, че всичко това се случва преди настъпването на зимата, когато се чака цените на енергийните запаси да се повишат в допълнение евентуалните проблеми пред обществото се усилват доста. Утежняващ обстановката фактор е, че нашият пазар на труда се характеризира с голяма фрагментация в равнищата на възнаграждение на труда на географски и секторен принцип. Така да вземем за пример през първото полугодие на годината междинната брутна работна заплата в София е 2 352 лв., до момента в който в Кюстендил тя е едвам 1104 лв.. В ИТ бранша междинната работна заплата 4 208 лв., до момента в който в бранша на хотелиерството и ресторантьорството тя е 1047 лв..
- В началото на седмицата министерството на финансите (МФ) показаха една много мрачна планирана картина за бюджетната рамка до 2025 година? Какви са главните опасности, които произлизат за страната от тази информация?
- Основният риск беше да не се счупи нежния политическия консенсус, който като че ли имаше на политическо равнище в годините след прехода да се води консервативна фискална политика в страната. За страдание, обаче това към този момент не е реалност и умерено можем да кажем, че през последните два държавни бюджета този консенсус беше тотално отритнат от политическите партиите. Популизмът тотално завладя политическите спор, което разумно докара до рекордни обществени разноски, реализирането на неустойчиви бюджетни дефицити и акумулирането на нов държавен дълг. За тази година „ Министерство на Финансите “ чака бюджетния недостиг да доближи 6,2 милиарда лв. или 4,1 % от Брутния вътрешен артикул (БВП). Това, обаче надалеч не е най-съществения проблем. През 2023 година МФ чака бюджетния недостиг да доближи рекордни стойности от 11,3 млрд лв. или 6,8 % от Брутният вътрешен продукт. Като тук най-големият проблем е, че в случай че не се подхващат фрапантни ограничения то до 2025 година страната ще продължи да осъществя бюджетни дефицити от над 10 милиарда лв. на година, които най-вероятно ще бъдат финансирани с поемането на нови държавни задължения. Грубата сметка демонстрира, че до 2025 година страната ще би трябвало да емитира над 15 милиарда лв. нов дълг. Така че умерено можем да кажем, че България публично влиза в дългова серпантина
- Какви са аргументите за тези рекордни дефицити и какво значат те за стопанската система на България?
- Основната причина е, че предходният кабинет реши да извърши редица обществени разноски, които раздуха значително разходната част на бюджета. Сигурен съм, че от политическа позиция е прелестно да се каже, че за интервала 2019 - 2022 година някой политик е удвоил пенсиите, че е нараснал равнищата на възнаграждение в обществения бранш, или че подкрепя бизнеса в изискванията на интервал от растяща инфлация. Естествено това биха били положителни стопански политики, в случай че обаче можехме да си го позволим, като страна чисто финансово, а ние просто не можем. Проблемът постоянно настава, когато пристигна моментът сметката да се заплати. А този миг към този момент настъпи и още за 2023 година ще осъществяваме голям бюджетен недостиг, който може да се финансира по два метода. Първият и най-лесен би бил, посредством издаването на нов дълг. Вторият е посредством повишението на данъчната тежест. И двата метода, обаче ще окажат дълготрайни отрицателни резултати върху стопанската система ни. Първият ще усилят в допълнение лихвените нива в страната, което непосредствено лимитира подбудите на бизнеса да влага. А едно вероятно повишение на данъчната тежест би имало пагубно въздействие върху стопанската система ни, изключително в миг, в който цените на суровините, работната ръка и енергийните запаси порастват с бързи темпове. Всичко това води до лимитирано ползване, по-малко вложения, по-висока безработица, загуба на конкурентоспособност на бизнеса ни в последна невисок стопански напредък.
- Какво съгласно Вас тогава е решението за излизането на от тази отрицателна обстановка?
- Решението е единствено и само едно. Спешно преструктуриране на разходната част на бюджета още през 2023 година, с цел да можем да ограничим реализирането на неустойчиви бюджетни дефицити и темпа на задлъжняване на страната. За страдание през последните две години политическата класа води една изконно неверна фискална политика. В миг на интензивен стопански напредък и висока инфлация, вместо да акумулираме бюджетни остатъци и да погасяваме държавни задължения, които да ни приготвят за идващата икономическа рецесия, ние действително вършим тъкмо противоположното. Реализираме още по-големи бюджетни дефицити и поемаме нови задължения, което ни слага в още по-уязвима макроикономическа позиция в подтекста на настъпването на една по-тежка икономическа криза през идващите години. Много е елементарно политиците предизборно да усилват обществените разноски в изискванията на растяща стопанска система и ниски равнища на държавен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Проблемът настава, когато влезем в икономическа криза и приходите в бюджета стартират да понижават и опциите на вдишване на нов държавен дълг са лимитирани.
В този миг е доста мъчно политиците да понижават заплати на учители, лекари и служители на реда, както и да стопират помощи за бизнеса и лимитират финансовите разноски. Аз, обаче най-малко на този стадий не виждам, по какъв начин в идващите парламенти може да се стигне до понижаване на обществените разноски. Вследствие на цикъла от предварителни парламентарни избори през няколко месеца популизмът е окончателно напоен в политическото мислене и всеки политик гледа да обещае на колкото се може повече хора, колкото се може повече „ безвъзмездни “ неща. В една пазарна стопанска система, обаче в никакъв случай няма нищо гратис и в последна сметка сметката би трябвало да се заплати. А тази сметка постоянно се заплаща от бизнеса и хората. Впрочем, през предишния парламент бяха осъществени и някои положителни стопански политики по линия на намаляването на данъчната тежест. Такива бяха нулевата Данък добавена стойност ставка за доставките на самун, нулевите акцизи за газ, електрическа сила и нафта, по-ниската Данък добавена стойност ставка за парно и природен газ и тн. Проблемът тук обаче е, че когато намаляваш приходната част на бюджета, е неуместно това да не кореспондира и със сходно понижаване и на разходната част на бюджета, тъй като това непосредствено усилва бюджетния недостиг. За страдание, обаче предходният кабинет освен не понижи разходната част на бюджета, а осъществя рекордни разноски, които доведоха и до настоящата извънредно рискова обстановка.
- Ще има ли пенсии, или в един миг ще сме изправени пред някаква дългова серпантина и липса на пари?
- Пари за пенсии най-вероятно ще има, тъй като е извънредно мъчно за всеки един политик да реже пенсии. Това би било политическо самоубийство. Но точно заради тази причина предходният постоянен кабинет трябваше да заложи някакъв по-плавен модел на повишаване на пенсиите, който да бъде съгласуван с растежа на междинния осигурителни приход, с цел да не се чупи макроикономическата рамка. Това не се случи и стигнахме до настоящата обстановка. Имайте поради, че единствено за интервала 2022 - 2023 година пенсиите нарастват от 15,5 милиарда лв. на 19,4 милиарда лв.. Или растеж от близо 4 млрд лв. единствено за една година. За същия интервал от време стопанската система ни се чака да нарасне с едвам 2,2%. Това нарастване на пенсиите може да бъде финансирано единствено издаването на нов държавен дълг.
- Как стана по този начин, че до момента в който съвсем четвърт век говорихме единствено за бюджетна непоклатимост, внезапно се оказахме „ на алено “ и в заплаха от рекорден недостиг?
- Причините са две. Първата е цикъла от парламентарни избори през няколко месеца. В сходни условия политиците се опитат да си купят любовта на суверена, като ръководещите в последната една година изхарчиха голям обществен запас в това направление. В по-предишен въпрос загатнах, кои обществени разноски бяха фрапантно увеличени, с цел да се тушира общественото напрежение. Втората е дълбокото непознаване на базови стопански знания отстрана на политическата ни класа изключително по линия на значимостта от поддържането на ниски обществени разноски и ниски равнища на държавен дълг. През последната една година някогашните ръководещи съумяха да наложат описа, че тъй като България е с толкоз ниски равнища на дълг към Брутният вътрешен продукт ние би трябвало да теглим нови задължения. Това е неуместна и доста рискова теза, чието отрицателно въздействие към този момент виждаме на процедура.
- Популизмът във финансите постоянно е представян като нечовечен бумеранг, само че сегашната наближаваща рецесия явно ще е от различен вид - от кои неточности на европейските държавни управления, а и на задокеанските ни сътрудници не се поучиха държавните ръководители след краха на „ Лемън Брадърс “?
- Популизмът в политиката е в действителност голям проблем и аз с горделивост мога да кажа, че от години приказвам за произлизащите от него икономическите опасности, които към този момент виждаме пред всички нас. Грешките по тази линия в Европа са напълно използвани и тук. Това са големите обществени разноски, които направиха развитите европейски стопански системи за битка с отрицателните стопански резултати от ковид, както и неустойчивите равнища на дълг към Брутният вътрешен продукт. Изключително безконтролно е политическата ни класа освен да не се поучава от грешките, които позволиха през годините нашите европейски сътрудници, само че и да ги повтаря. Положителното все още е, че банковият бранш в Европа и у нас е извънредно ликвиден и постоянен. Тези дни Българска народна банка оповести данните за банковия бранш за първите седем месеца на годината. Нетната облага на бранша се усилва с 50% и доближава 1,2 млрд лв..
- Години наред издигахме в фетиш задграничните вложения, само че в един миг се оказа, че директните, лични са пренебрежимо дребни, а витално значими. Има ли стопански механизми, с които в този момент, в този сложен интервал, тъкмо директните национални вложения да бъдат подтиквани?
- Един от най-големите проблеми пред, които е изправена нашата стопанска система е точно срутва в вложенията измерен през Бруто капиталообразуване в главен капитал. Това, е икономическа големина, която най-общо ни споделя какъв брой влага бизнеса в нови машини, съоръжение и технологии. Именно сходни вложения покачват продуктивността на труда, равнищата на заплатите и водят до резистентен икономическия напредък. Може би си спомняте, по какъв начин при започване на година „ Бюджет 2022 “ беше промотиран, като бюджет на растежа, тъй като трябваше да бъде капиталов. Реалностите, обаче са напълно разнообразни. През първото тримесечие капиталообразуването спада с 5,6 %, а през второто с 7,3 %. Това е в действителност голям проблем, който в подтекста на политическа и икономическа неустановеност ще продължи да съществува и през идващите тримесечия и страната няма ефикасни принадлежности, с които да прекъсне този отрицателен тренд.
Нашият посетител
Никола Филипов е роден на 9 декември 1983 година. Завършва бакалавър със компетентност “Финанси ” в Университета за Национално и Световно Стопанство. Притежава магистърска степен по Инвестиционен мениджмънт от Университета в Рединг, Англия. Специализира Бизнес разбор и оценка в London School of Economics and Political Science в Лондон. Има дълготраен опит в областта на корпоративните финанси. През годините е съветвал и управлявал активите на редица интернационалните капиталови фондове с вложения и ползи в България. Един от основателите на “Съвет за стопански и обществени политики ” (СИПП).
- Всички към този момент приказват за инфлация и тежка енергийна зима, господин Филипов, само че какви са непосредствените проблеми пред хората през идващите месеци?
- Най-големият проблем, пред който са изправени хората през идващите месеци, е загубата на покупателна дарба в резултат на растежа на инфлацията. Факт е, че за последната една година междинната брутна работна заплата се увеличи с 13,4 %. За същия интервал от време растежът на инфлацията възлиза на 16,9 %, тъй че можем да кажем, че почти приходите съвсем догонват инфлацията. Когато обаче проучваме в една по-голяма дълбочина динамичността на цифрите излиза, че по-голямата част от този растеж, или 11.4 % е осъществен през второто полугодие на 2021 година (юни - декември). За интервала януари - юни 2022 година работната заплата е повишена с едвам 2 %, като за същия интервал от време инфлацията е 10,1 %. Тоест, за интервала януари - юни на 2022 година инфлацията в страната изпреварва 5 пъти растежа на приходите. Като прибавим, че всичко това се случва преди настъпването на зимата, когато се чака цените на енергийните запаси да се повишат в допълнение евентуалните проблеми пред обществото се усилват доста. Утежняващ обстановката фактор е, че нашият пазар на труда се характеризира с голяма фрагментация в равнищата на възнаграждение на труда на географски и секторен принцип. Така да вземем за пример през първото полугодие на годината междинната брутна работна заплата в София е 2 352 лв., до момента в който в Кюстендил тя е едвам 1104 лв.. В ИТ бранша междинната работна заплата 4 208 лв., до момента в който в бранша на хотелиерството и ресторантьорството тя е 1047 лв..
- В началото на седмицата министерството на финансите (МФ) показаха една много мрачна планирана картина за бюджетната рамка до 2025 година? Какви са главните опасности, които произлизат за страната от тази информация?
- Основният риск беше да не се счупи нежния политическия консенсус, който като че ли имаше на политическо равнище в годините след прехода да се води консервативна фискална политика в страната. За страдание, обаче това към този момент не е реалност и умерено можем да кажем, че през последните два държавни бюджета този консенсус беше тотално отритнат от политическите партиите. Популизмът тотално завладя политическите спор, което разумно докара до рекордни обществени разноски, реализирането на неустойчиви бюджетни дефицити и акумулирането на нов държавен дълг. За тази година „ Министерство на Финансите “ чака бюджетния недостиг да доближи 6,2 милиарда лв. или 4,1 % от Брутния вътрешен артикул (БВП). Това, обаче надалеч не е най-съществения проблем. През 2023 година МФ чака бюджетния недостиг да доближи рекордни стойности от 11,3 млрд лв. или 6,8 % от Брутният вътрешен продукт. Като тук най-големият проблем е, че в случай че не се подхващат фрапантни ограничения то до 2025 година страната ще продължи да осъществя бюджетни дефицити от над 10 милиарда лв. на година, които най-вероятно ще бъдат финансирани с поемането на нови държавни задължения. Грубата сметка демонстрира, че до 2025 година страната ще би трябвало да емитира над 15 милиарда лв. нов дълг. Така че умерено можем да кажем, че България публично влиза в дългова серпантина
- Какви са аргументите за тези рекордни дефицити и какво значат те за стопанската система на България?
- Основната причина е, че предходният кабинет реши да извърши редица обществени разноски, които раздуха значително разходната част на бюджета. Сигурен съм, че от политическа позиция е прелестно да се каже, че за интервала 2019 - 2022 година някой политик е удвоил пенсиите, че е нараснал равнищата на възнаграждение в обществения бранш, или че подкрепя бизнеса в изискванията на интервал от растяща инфлация. Естествено това биха били положителни стопански политики, в случай че обаче можехме да си го позволим, като страна чисто финансово, а ние просто не можем. Проблемът постоянно настава, когато пристигна моментът сметката да се заплати. А този миг към този момент настъпи и още за 2023 година ще осъществяваме голям бюджетен недостиг, който може да се финансира по два метода. Първият и най-лесен би бил, посредством издаването на нов дълг. Вторият е посредством повишението на данъчната тежест. И двата метода, обаче ще окажат дълготрайни отрицателни резултати върху стопанската система ни. Първият ще усилят в допълнение лихвените нива в страната, което непосредствено лимитира подбудите на бизнеса да влага. А едно вероятно повишение на данъчната тежест би имало пагубно въздействие върху стопанската система ни, изключително в миг, в който цените на суровините, работната ръка и енергийните запаси порастват с бързи темпове. Всичко това води до лимитирано ползване, по-малко вложения, по-висока безработица, загуба на конкурентоспособност на бизнеса ни в последна невисок стопански напредък.
- Какво съгласно Вас тогава е решението за излизането на от тази отрицателна обстановка?
- Решението е единствено и само едно. Спешно преструктуриране на разходната част на бюджета още през 2023 година, с цел да можем да ограничим реализирането на неустойчиви бюджетни дефицити и темпа на задлъжняване на страната. За страдание през последните две години политическата класа води една изконно неверна фискална политика. В миг на интензивен стопански напредък и висока инфлация, вместо да акумулираме бюджетни остатъци и да погасяваме държавни задължения, които да ни приготвят за идващата икономическа рецесия, ние действително вършим тъкмо противоположното. Реализираме още по-големи бюджетни дефицити и поемаме нови задължения, което ни слага в още по-уязвима макроикономическа позиция в подтекста на настъпването на една по-тежка икономическа криза през идващите години. Много е елементарно политиците предизборно да усилват обществените разноски в изискванията на растяща стопанска система и ниски равнища на държавен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Проблемът настава, когато влезем в икономическа криза и приходите в бюджета стартират да понижават и опциите на вдишване на нов държавен дълг са лимитирани.
В този миг е доста мъчно политиците да понижават заплати на учители, лекари и служители на реда, както и да стопират помощи за бизнеса и лимитират финансовите разноски. Аз, обаче най-малко на този стадий не виждам, по какъв начин в идващите парламенти може да се стигне до понижаване на обществените разноски. Вследствие на цикъла от предварителни парламентарни избори през няколко месеца популизмът е окончателно напоен в политическото мислене и всеки политик гледа да обещае на колкото се може повече хора, колкото се може повече „ безвъзмездни “ неща. В една пазарна стопанска система, обаче в никакъв случай няма нищо гратис и в последна сметка сметката би трябвало да се заплати. А тази сметка постоянно се заплаща от бизнеса и хората. Впрочем, през предишния парламент бяха осъществени и някои положителни стопански политики по линия на намаляването на данъчната тежест. Такива бяха нулевата Данък добавена стойност ставка за доставките на самун, нулевите акцизи за газ, електрическа сила и нафта, по-ниската Данък добавена стойност ставка за парно и природен газ и тн. Проблемът тук обаче е, че когато намаляваш приходната част на бюджета, е неуместно това да не кореспондира и със сходно понижаване и на разходната част на бюджета, тъй като това непосредствено усилва бюджетния недостиг. За страдание, обаче предходният кабинет освен не понижи разходната част на бюджета, а осъществя рекордни разноски, които доведоха и до настоящата извънредно рискова обстановка.
- Ще има ли пенсии, или в един миг ще сме изправени пред някаква дългова серпантина и липса на пари?
- Пари за пенсии най-вероятно ще има, тъй като е извънредно мъчно за всеки един политик да реже пенсии. Това би било политическо самоубийство. Но точно заради тази причина предходният постоянен кабинет трябваше да заложи някакъв по-плавен модел на повишаване на пенсиите, който да бъде съгласуван с растежа на междинния осигурителни приход, с цел да не се чупи макроикономическата рамка. Това не се случи и стигнахме до настоящата обстановка. Имайте поради, че единствено за интервала 2022 - 2023 година пенсиите нарастват от 15,5 милиарда лв. на 19,4 милиарда лв.. Или растеж от близо 4 млрд лв. единствено за една година. За същия интервал от време стопанската система ни се чака да нарасне с едвам 2,2%. Това нарастване на пенсиите може да бъде финансирано единствено издаването на нов държавен дълг.
- Как стана по този начин, че до момента в който съвсем четвърт век говорихме единствено за бюджетна непоклатимост, внезапно се оказахме „ на алено “ и в заплаха от рекорден недостиг?
- Причините са две. Първата е цикъла от парламентарни избори през няколко месеца. В сходни условия политиците се опитат да си купят любовта на суверена, като ръководещите в последната една година изхарчиха голям обществен запас в това направление. В по-предишен въпрос загатнах, кои обществени разноски бяха фрапантно увеличени, с цел да се тушира общественото напрежение. Втората е дълбокото непознаване на базови стопански знания отстрана на политическата ни класа изключително по линия на значимостта от поддържането на ниски обществени разноски и ниски равнища на държавен дълг. През последната една година някогашните ръководещи съумяха да наложат описа, че тъй като България е с толкоз ниски равнища на дълг към Брутният вътрешен продукт ние би трябвало да теглим нови задължения. Това е неуместна и доста рискова теза, чието отрицателно въздействие към този момент виждаме на процедура.
- Популизмът във финансите постоянно е представян като нечовечен бумеранг, само че сегашната наближаваща рецесия явно ще е от различен вид - от кои неточности на европейските държавни управления, а и на задокеанските ни сътрудници не се поучиха държавните ръководители след краха на „ Лемън Брадърс “?
- Популизмът в политиката е в действителност голям проблем и аз с горделивост мога да кажа, че от години приказвам за произлизащите от него икономическите опасности, които към този момент виждаме пред всички нас. Грешките по тази линия в Европа са напълно използвани и тук. Това са големите обществени разноски, които направиха развитите европейски стопански системи за битка с отрицателните стопански резултати от ковид, както и неустойчивите равнища на дълг към Брутният вътрешен продукт. Изключително безконтролно е политическата ни класа освен да не се поучава от грешките, които позволиха през годините нашите европейски сътрудници, само че и да ги повтаря. Положителното все още е, че банковият бранш в Европа и у нас е извънредно ликвиден и постоянен. Тези дни Българска народна банка оповести данните за банковия бранш за първите седем месеца на годината. Нетната облага на бранша се усилва с 50% и доближава 1,2 млрд лв..
- Години наред издигахме в фетиш задграничните вложения, само че в един миг се оказа, че директните, лични са пренебрежимо дребни, а витално значими. Има ли стопански механизми, с които в този момент, в този сложен интервал, тъкмо директните национални вложения да бъдат подтиквани?
- Един от най-големите проблеми пред, които е изправена нашата стопанска система е точно срутва в вложенията измерен през Бруто капиталообразуване в главен капитал. Това, е икономическа големина, която най-общо ни споделя какъв брой влага бизнеса в нови машини, съоръжение и технологии. Именно сходни вложения покачват продуктивността на труда, равнищата на заплатите и водят до резистентен икономическия напредък. Може би си спомняте, по какъв начин при започване на година „ Бюджет 2022 “ беше промотиран, като бюджет на растежа, тъй като трябваше да бъде капиталов. Реалностите, обаче са напълно разнообразни. През първото тримесечие капиталообразуването спада с 5,6 %, а през второто с 7,3 %. Това е в действителност голям проблем, който в подтекста на политическа и икономическа неустановеност ще продължи да съществува и през идващите тримесечия и страната няма ефикасни принадлежности, с които да прекъсне този отрицателен тренд.
Нашият посетител
Никола Филипов е роден на 9 декември 1983 година. Завършва бакалавър със компетентност “Финанси ” в Университета за Национално и Световно Стопанство. Притежава магистърска степен по Инвестиционен мениджмънт от Университета в Рединг, Англия. Специализира Бизнес разбор и оценка в London School of Economics and Political Science в Лондон. Има дълготраен опит в областта на корпоративните финанси. През годините е съветвал и управлявал активите на редица интернационалните капиталови фондове с вложения и ползи в България. Един от основателите на “Съвет за стопански и обществени политики ” (СИПП).
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ